"И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе" (Йоан 1:5)

Версия за печат

„И нека Той бъде твоята пътеводна светлина, която ще свети в най-мрачния момент...”

И светът навлезе в последния отрязък от времето. Последните лъчи на Слънцето огряват света, за да го видим в последния му блясък. И всичко тепърва предстои... Мракът настъпва и се долавя краят...

Долавяме го в неспокойния шум на дърветата, в необичайния трепет на звездите и в шепота на сърцето, който ни призовава да откирем Светлината. Но можем ли да открием Светлината в мрака? Може ли в тази антиутопия на света да видим една утопия, съвършено непознаваема и нова? Не говорим обаче за утопията на Томас Мор, нито за антиутопията на Стивън Кинг. Говорим за един свят тук и един незнаен свят отвъд.

Ако се намирате в голяма стая без прозорци и внезапно лампата загасне, то вие ще почувствате несигурност, уплах и нерешителност. Ще застинете на едно място, без да можете да продължите напред. Сърцето ви ще се изпълни с оня мрак, който е обзел помещението. Но тогава инстинктивно ще започнете да търсите светлина, с която да огреете пътя си. Дори и да нямате възможност да я откриете, то вие със сигурност ще се замислите къде последно сте оставили свещите. Но може никога да не си спомните, може изобщо да не ги откриете, а междувременно светлината в стаята може никога да не бъде отново. В един такъв момент си давате сметка колко важна всъщност е светлината за вашия живот.

Днес живеем в именно такива дни – дни на забрава къде се намира Светлината. Тогава какво е останало в сърцата ни. Ако светът е оная просторна стая без прозорци, то кое всъщност е Светлината? Как да я открием?

Отговорът се крие във вековете. Те носят посланието си чрез тялото на Църквата, която съхранява отговора на всички въпроси. И ако ние решим да поемем по пътя към храма, то ще ни е нужно не телесното зрение, за да видим високите камбанарии и красивите куполи. Трябва да се вгледаме с нашите духовни очи над тях. А над тях ще видим Златен Кръст, който отразява лъчите на Слънцето и разпръсква своята Светлина навсякъде. Благоговейно, изобразявайки този пресвят Символ върху нашето чело, сърце и рамена, ние отключваме дверите на Създателя на вековете, Който знае всичко. За да продължим ще са ни нужни не телесните крака, а онези, с които ще можем да надскочим времето и пространството на предверието на храма. Когато и тях открием, ще открехнем с лекота портите на църквата и, влизайки, ще излезем извън космоса. В този момент пред нас величествено ще се издигнат Знаците, които ще ни наставляват по пътя, който води до онзи свят отвъд, дето грее търсената Светлина. Там, където ще получим отговор на всеки въпрос. Там, където Христос ни призовава да пребъдем...

Човекът днес е изгубил способността си да вижда трансцеденталното със своите духовни сетива. У нас е настъпила духовна слепота, която може да бъде изцерена само с дълбоката светлина на покаянието и молитвата. Едва когато се опрем на тези оръжия на светлината, ще отворим сърцето си за Бога. "Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; и който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще възлюбя и ще му се явя Сам... и ще дойдем при него и жилище у него ще направим" (Иоан. 14:15-23). Колко велика тайна е да повикаме Едни Такива Обитатели за наши гости! Те биха разтребили и изчистили прахта в стаята на сърцето ни и биха запалили и огън, с който да осветят тъмното ни помещение. Тогава внезапно ще грейне и ще освети и най-мрачните кътчета на сърцето ни. По този начин ще освободят душата ни от мрачното робство и ще ни събудят за живот. Тогава ще започнем да виждаме и чуваме неща, които никой друг не може да види и чуе, макар те винаги да са си били там, където са, но поради житейската суета и гордост, са били недостъпни. Едва тогава ще възвърнем и духовното си зрение.

Но каква дивна и велика тайна остава този духовен огън, светещ в сърцето ни! Той се намира в таиника на нашето тяло, място, което е абсолютно неприкосновено. Място, до което имате достъп само вие и чудните Гости. Този огън може да се поддържа, но може и да се разпалва. Ако хвърляме в него постоянно съчките на молитвата и милосърдието, то неимоверно огънят ще изгори сърцето ни и ще разпръсне огнените си езици и в останалите членове на тялото ни, докато накрая целите не засветим. Тогава ще изпълним и божиите слова: „Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.” (Матей 5: 14–16). Така ще се превърнем в жива светлина, която отразява Божието Слънце, и ще продължим да вървим напред, ще разсеем всяко съмнение и страх, ще открием всяка пукнатина в тайната ни стая.

Този огън пречуден и свръхестествен, запален от тези неземни Гости, идващи от света отвъд, не може да бъде загасен от абсолютно никой. Това означава, че дори и да живеем днес, днес като свят мрачен, антиутопичен, то дори тъмнината на злобата и дявола не би могла да загаси светлината в душата ни. Тя би продължила да свети, без мракът да я обземе. Тогава, водени от нея, ние ще видим един много тесен и труден път, но отвъд зримото ще можем да си отдъхваме всеки път в Храма на Дарилия ни със Светлина.

И ще дойде миг на вечност, в който светът ще излезе от отрязъка на времето и ще бъде огрян от нови Лъчи, Лъчи на надежда и радост, Лъчи на безсмъртието.И тогава светилниците ни ще пробляснат за последно с Най-великото Слънце, само за да се слеят във вечността и да станат една и съща Светлина, да станат Едно цяло отвъд вековете... Да бъдат в утопията, превъзмогвайки антиутопията на ветхото, да пребъдат в Рая и вечната светлина, която накрая ще разсее мрака.

„Дойдете, приемете светлина от незалязващата Светлина и прославете Христа, Възкръсналия от мъртвите!”